Трафикът е съвременното робство

Често трафикантите не изглеждат никак подозрителни. Това, което съветваме най-вече младите хора, търсещи работа в страната или чужбина е да ни търсят безплатно и по всяко време на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора - 0800 20 100, казва Моника Николова от екипа на А21 – неправителствена организация, която си е поставила за цел да предотвратява случите на трафик било за сексуални или за експлоататорски цели.

Моника Николова е в А21 от юли 2013 година. Част е и от екипа на Либърти - социално предприятие, което помага на жертвите на трафик да се върнат към ежедневието и да преодолеят травмите. Завършила е Европейски колеж по икономика и управление, Пловдив. Бакалавър е по Бизнес администрация. Живяла е в САЩ за периода от 4 години, но се връща в България, за да участва активно в социални каузи, като тази на А21.

 

Една организация като А21 се бори с трафика на жени и ни кара да се замислим изобщо върху съществуването на проблема. Колко сериозно е положението и къде е България в схемите за трафик на жени?

Фондация А21 се бори с трафика на хора като цяло, но сте прави да мислите, че работим предимно с жени, спасили се от трафик. Истината е, че 13 от всеки 100 000 български жени всяка година попадат под робство, като биват експлоатирани сексуално или трудово. България се нарежда на 2-ро място в ЕС по брой жертви на трафик на глава от населението. За съжаление малко се говори за проблема с трафика на хора в общественото пространство, което води то факта, че много граждани не подозират изобщо за това колко сериозен всъщност е проблема у нас.

Какви са капаните, кои са застрашените групи и как най-често са подмамвани момичета, за да попаднат в мрежите на трафикантите?

Застрашената група е твърде голяма. Средната възраст на жертвите на трафик в световен план е около 12 г., а причина за това са многото случаи на деца, който биват трудово експлоатирани или въвлечени в секс търговията. Поради тази причина долната граница пада и дори деца на по 7-8 години също биват изложени на риск от трафикиране. Ако трябва да бъдем честни, хора от всякакъв профил и произход са потенциални жертви на трафик - образовани, необразовани, бедни, средна класа, българи, роми, ученици, студенти, пенсионери, самотни родители и тн.

Най-честите начини, по които мъже и жени попадат в различни форми на робство са най-често чрез фалшиви обещания за по-добър живот или фалшиви предложения за работа. Представете си едно момиче на 18г., което живее в бедно семейство в някой по-малък български град или село. Тя няма работа, може дори да не е завършила 12ти клас, живее в бедност и е готова на всичко да подкрепи семейството си. Един ден тя започва да си пише/ да се вижда с момче, която се държи много добре с нея и печели доверието й с течение на времето. Съвсем скоро тя се влюбва в него, тъй като той й предлага всичко, за което си мечтае едно 18-годишно момиче - подаръци, дрехи, гримове, може дори кола да й купи, помага й финансово и по този начин създава илюзията, че той е нейн спасител. В един момент обаче той й предлага да заминат за Гърция, където да поработят няколко месеца, за да си купят къща в съседното село/градче. Заминават, прекрачват граница и той разкирва истинската си самоличност - пребива я, изнасилва я и започва да я продава за секс в някое гръцко градче, където проституцията е легална. Тя вече е негова робиня. Това беше пример за така наречения Lover boy модел, в който трафиканта влиза в ролята на възлюбен, с цел да спечели доверието на таргетираната жертва. Това разбира се е примерен сценарий и развой на историята, но в действителност има много и сходни варианти, в които трафиканта ще убеди своята жертва да върши всичко по волята му.

Друг широко разпространен метод за измама и въвличане в трафик са фалшивите предложения за работа. Те най-често биват публикувани в социалните мрежи, както и принтирани и разлепени като листовки из градовете и селата. В повечето случаи офертата изглежда привлекателна за много хора, тъй като винаги се предлага огромно заплащане, не се изисква предишен опит, няма изискване за владеене на език, ако работата е в чужбина и също така се споменава, че квартирата се осигурява от работодателя. Кандидатите биват помолени да изпратят копие от лична карта по мейл, биват много бързо и лесно одобрени, дори без физическа среща, а в крайна сметка получават дори и билет за автобус/самолет, за да пристигнат по-бързо до мястото на работа. По този начин кандидатът вече натрупва дълг към своя "работодател". Той пристига на мястото, където трябва да работи, документите му биват отнети и бива принуден да работи тежък физически труд, без почивка, без заплащане и много над законните работни часове на ден.

Това са едни от най-често срещаните модели за попадане в трафик.

Как биха могли младите момичета да се противопоставят на това съвременно робство?

Като за начало младите момичета и момчета могат да се предпазят, като много внимателно прегледат своите приятели в социалните мрежи и изтрият всички хора, с които не са се срещали на живо и не познават лично. Това е една лесна крачка към стесняване на кръга от опасности. Това, което съветваме най-вече младите хора, търсещи работа в страната или чужбина е да ни търсят безплатно и по всяко време на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора - 0800 20 100. Обучените специалисти от Линията могат да прегледат всяко едно трудово предложение заедно с кандидатите, за да ги уверят, че не се крият подводни камъни и опасности от трафикиране в самите оферти. Линията служи да спасява хора, които в момента на обаждане са трафикирани, но също така служи и като ресурсен източник на информация за превенция.

Какво знаете за изградените структури и хората, които примамват и трафикират жени?

Както споменахме вече покрай Lover boy модела, много често трафикантите не изглеждат никак подозрителни и съмнителни. Точно обратното - приветливи, услужливи и грижовни. Това прави тяхното разпознаване доста трудно. Много хора си представят трафиканта като едър, брадясал и татуиран страшен мъж, но в действителност не е така. Шокиращ факт е, че много често дори роднини на жертвите на трафик всъщност имат пръст в продажбата в робство. Сблъсквали сме се с немалко случаи на момичета, които са били продадени в чужбина от родител, братовчед, брат или от някое друго доверено лице.Кои са начините за превенция и къде е ролята на държавата и нейните структури?

Националната комисия за борба с трафика на хора със сигурност е една от малкото български дъжавни институции, които си вършат работата заедно и с Местните комисии из страната. Именно в партньорство с Комисията успяхме да основем Националната телефонна линия за борба с трафика на хора, която служи като инструмент за превенция. Фокусът на всяка една наша кампания или инициатива е да комуникираме информация за превенция.Има ли случаи на спасени жени, на предотвартен трафик и какъв е процесът на възстановяването?

Да, през годините сме имали многобройни случаи на хора, спасили се от ужаса на съвременното робство. Със сигурност обаче надделяват случаите, в които благодарение на наш съвет, препоръка или като цяло информация, някой човек се е предпазил преди да бъде излъган и трафикиран. Но част от нашата работа е да подкрепяме дългосрочно именно онези, които са се измъкнали от трафик. Правим това в рамките на нашата възстановителна програма, в която социални работници и психолози полагат индивидуални грижи към спасилите се жени и изграждат една връзка на доверие. Много от жените, с които сме работили през годините са преминали и през нашето социално предпиятие Liberty, в което са получили практически умения по плетене, за да могат да започнат да се издържат самостоятелно, плетейки и продавайки шалове.

Всеки, който прочете за проблема, най-вероятно ще се запита - с какво 
мога да помогна аз?

Всеки, който знае, че трафикът на хора е актуален проблем, но в същото време вярва, че заедно можем да сложим край на съвременното робство, не трябва да се колебае и нека се свърже се нас на [email protected], за да се срещнем и да обсъдим възможности за доброволчество. Нашето вярване е, че заедно можем да премахнем робството навсякъде и завинаги!