Досегът с политиката никога не е вълнуващ

Само в България ИТ секторът е готов веднага да наеме 40 000 специалисти, които обаче липсват, споделя Гергана Паси в интервю за b2b Media.

Бившият министър по европейските въпроси Гергана Паси в момента е президент на ПанЕвропа - България. Тя беше определена за български дигитален шампион. Нейният принос и този на съпруга й Соломон Паси за въвеждане на единно зарядно GSM устройство в целия ЕС, както и кампанията за универсален европейски достъп до Wi-Fi, бяха забелязани и от Еврокомисията. С нейно участие беше обявена Дигитална национална коалиция и кампанията “Бъдещето е код”, която включва всички заинтересовани – правителство, университети, БАН, училища и целия IT бизнес.

Защо е важна образователната кампания "Бъдещето е код", в която запалени ИТ специалисти влизат в българските училища?
Бъдещето е код е първият структуриран опит целият ИТ бизнес да влезе в българското средно училище и да се опита да запали искрата на младите ученици към програмирането. Досега това се е случвало многократно като инициатива на отделни компании в отделни училища. Сега с помощта на ДНК (Дигиталната национална коалиция) създадохме отворена платформа (futureiscode.com), в която всеки програмист с ентусиазъм и два часа свободно време може да избере предварително регистрирано училище и да направи среща с учениците и учителите на място. Смисълът е да подтикнем все повече млади хора да изберат точните науки и в частност – програмирането за своя професия. Това е един от сигурните начини никога да не бъдат безработни и бедни и по свой начин да допринесят за едно конкурентно и иновативно общество. Европейската статистика сочи, че към момента има повече от половин милион свободни места за компютърни специалисти в Европа, като тази бройка може да се удвои до 2020 година. Само в България ИТ секторът е готов веднага да наеме 40 000 ИТ специалисти, които обаче липсват. Съпоставете тази статистика с отчайващите нива на младежка безработица и си задайте въпроса какво да направим? Отговорът идва по подразбиране – реформа в образованието, а до тогава – отваряне на пазара на труда за такива специалисти от трети страни.

Досегът с политиката никога не е вълнуващИма ли изобщо шанс българското училище да подготви бъдещи програмисти, дигитални предприемачи или поне хакери?
Българското училище преживява сътресения, през които почти всяко училище във всяка точка на света преминава. За първи път в хилядолетната ни история понятието за физическа граница изчезна, а информацията е достъпна с едно натискане на клавиатурата на компютъра или на мобилния ни телефон. Отдавна вече учителят не е пазител на знанието, индустриалната революция от преди два века е заменена с информационна революция. Интернет свързва всички кътчета на планетата и всички хора. Днешните седмокласници не познават света без интернет и мобилен телефон. Класната стая, обаче, изглежда така, както е изглеждала и преди 100 години. Този срив между поколенията трябва да намери пресечни точки и това може да стане само, ако подготвим учителя за това и го направим носител на промяната. Всичко това, обаче, може да се случи през инструментите на държавната политика.

Защо сте толкова запалена по идеята?
Защото имам четири деца, две от които тепърва ще прекрачат училищната врата. Защото в момента виждам две Българии – едната е аналогова, застинала в миналия век, капсулирана в себе си, непрозрачна и винаги в дефанзивна поза. Другата – това е дигитална България, на промяната, на иновациите, на носителите на новото – стартиращи предприемачи, учители, които искат промяната, учени, програмисти.

Пътувате много. Как избирате местата, които да посетите?
Търсим местата, които са различни и са в процес на промяна. От тях човек се връща с нови идеи и хрумвания. Някои от тези места са зони на изключителна бедност, други – такива, в които усещаш промяната във въздуха. Това ми дава възможност да разбирам по-добре света в цялото му разнообразие. Истински съжалявам, че по чисто икономически причини под 20 процента от българите имат възможностите да напускат пределите на страната ни. Това не им дава възможност да видят, че България наистина има шанса да е част от най-богатия и мирен континент.

Коя е следващата дестинация?
Току-що се върнахме от Индия и Мароко. В непосредствените ни планове са пътувания из България.

Досегът с политиката никога не е вълнуващВаши са думите - Защо направихме така, че всеки, който се докосне до по-високите нива на политиката, се разделя с добрата репутация, която е градил. Нали не съжалявате за годините, в които бяхте в Министерството на външните работи и изобщо в политиката?

За съжаление и дума не може да става. Това бяха едни от най-интересните и ползотворни години за България. А иначе – досегът с политиката никога не е вълнуващо занимание. Пребиваването там има смисъл само, ако имаш ясна цел и мобилизираш всичките си сили, за да я постигнеш. Защото пребиваването в политическия живот винаги е временно, а раздялата рядко е „по взаимно съгласие”.