Симеон Дянков: Зимата в България ще е студена, а рецесията ще се задълбочи
Нашият дълг върви нагоре вече втора година, така че от тази гледна точка най-рано можем да говорим за влизане в Еврозоната през 2026 г., ако имаме смислено консервативно управление на публичните финанси, смята бившият вицепремиер на България Симеон Дянков. Той даде специално интервю от Вашингтон пред Надя Маринова за финансовия форум NEXT DIFI 2022, организиран b2b Media за седма поредна година.

 
Все повече централни банки, а и не само те, всякакви експерти прогнозират, че ще имаме още по-висока инфлация, още по-свит растеж и като че ли от ден на ден групата на песимистите расте. Какви са Вашите очаквания?

Наистина песимизмът става все по-висок от това, че се вдигат лихвените проценти (и тук в Съединените щати, и в Европа от ЕЦБ), последните дни пък виждаме проблеми във Великобритания – новото правителство обяви голям пакет с мерки, част от тях данъчни мерки, които не се приеха добре нито от пазарите, нито от Международния валутен фонд, който за първи път откакто аз помня (над четвърт век) си позволи на такава сериозна икономика да направи не само забележка, а просто да каже, че това е невъзможно да се случи, че е необмислена политика. Та наистина песимизмът започва да преобладава, влизаме в такъв икономически цикъл надолу, така че според мен следващите година-две така или иначе ще са години на нисък икономически растеж и дори на спад, но пък след това ще излезем по-силни.
Казват, че сега Великобритания на косъм избегна сценария „Lehman Brothers“?

Да, наистина. Получи се така, че дойде ново правителство с нови мерки, за да привлече повече привърженици. Мерките не изглеждаха смислени, дори и на хора като мен, които сме привърженици на дясна политика и на ниски данъци. Просто цикълът е такъв, че трудно могат да се намалят толкова данъците във Великобритания, особено след като те така или иначе вече имат проблеми с енергийната криза, както и навсякъде в Европа. Беше сложен момент за тях и последните два-три дни изглеждаше аха да се катурне каруцата, но се надявам, че сме го минали този етап. Така или иначе правителството в Лондон трябва да си промени курса, а това рядко се случва в такива големи икономики.

Ясно е вече, че очакванията за рецесия в Европа не са пресилени. Въпросът вече не е дали, а колко дълбока и колко дълга?

Да, точно така. Според мен рецесията ще започне още в края на тази година, цялата следваща година и някъде в началото на 2024 г. – в смисъл поне година - година и половина ще сме в рецесия. Защо? Защото не само, че лихвените проценти бяха общо взето на нула в последните няколко години и сега вече като почват да се вдигат капиталовият пазар рязко ще се свие. Но и в Европа имаме тази енергийна криза, за която от ден на ден чуваме какви ли не проблеми. Така че да, рецесията ще е година - година и половина.

И в България е особено тежко. Данните за август, например - един летен месец, в който сме свикнали инфлацията да е минимална или дори да отсъства, тази година е 17.7%. Това е огромен ръст и аз имам един елементарен въпрос, но със сложен отговор – студена и тъмна ли ще е зимата в България?

Според мен ще е по-студена от обикновено – и за някои домакинства, и за някои производства може да е тъмна в смисъл, че въобще да няма електроенергия. Защо е така – просто толкова рязко се вдигат цените и толкова са променливи ден за ден (говоря за цените на електроенергията в България и в Европа), че вече търговците на електроенергия в България и особено по-малките едва смогват с оборотен капитал.

А това е проблем, който може едновременно да се появи в няколко части на България, в смисъл няколко града да обхване по едно и също време и да се окаже, че поне за известно време заради един вид излизането на търговците от пазара няма електроенергия. Смятам, че това е реална опасност, която е извън темата за рецесията, за която говорихме, просто е специфична за България. Служебното правителство трябва да вземе мерки сега, не трябва да се чака съставяне на редовно правителство. Просто това е проблем за октомври, ноември и декември.

Какви според Вас могат да са разумните мерки – Вие имате солиден опит като финансов министър и като човек в управлението на България, но в такава криза в момента какво би могло да се направи?

Първата тема, която споменахте, е борба с инфлацията. Инфлацията е висока в целия свят, в Европейския съюз също, но инфлацията в България средно е два пъти по-висока отколкото в ЕС. В смисъл нещо явно е сбъркано в България повече отколкото в други държави и следователно и това правителство, и да се надяваме в скоро време редовно ново правителство, трябва да се занимава с темата инфлация. Тя неминуемо идва в рамките на следващия бюджет 2023 г.

Как ще се говори за него, вероятно много по-внимателно отколкото за последния бюджет, да не се говори за актуализация. Според мен темата за инфлацията избухна в България, когато предишното правителство с идването си на власт каза „Ще направим този бюджет и ще го актуализираме“. Веднага го казаха. Това е огромна грешка, малко като във Великобритания сега стана с данъците. Трябва бюджет, който е по-консервативен, защото влизаме в рецесия и ние, и в Европа. Да се борим с инфлацията – номер едно. Номер две – това е енергийната криза. В Европа, разбира се, цените се увеличават.

Между другото за следващото тримесечие прогнозните цени са някъде с около 25-30% по-високи от това тримесечие. Именно това увеличаване, ако се случи, ще доведе според мен за спиране на електроенергията за някои домакинства и производства – това трябва да се избегне на всяка цена. Това е икономически, но и политически проблем. Това за мен са двете основни икономически теми, които предстоят, а има и по-дългосрочни като еврозоната, в която няма да влезем в началото на 2024 г. Объркаха се нещата в България, но трябва по това да се работи.

Да, казват, че се подготвя закон за влизането на България в еврозоната. Защо смятате, че няма да успеем – заради инфлацията ли?

Точно така, инфлацията е просто твърде висока, за да може ЕЦБ да си затвори очите. А и не е само инфлацията – ние вече не влизаме и в нуждата от дефицит под 3%. Това ще се случи за втора година. Няма как при положение, че от три индикатора, които има в Маастрихтските критерии – инфлация, дефицит и дълг, ние двата не ги спазваме, а с третия вървим нагоре. Важно е да се каже, че ЕЦБ и ЕК гледат не само дали изпълняваме критериите, а и дали вървим в правилната посока. Нашият дълг върви нагоре вече втора година, така че от тази гледна точка най-рано можем да говорим за влизане в еврозоната през 2026 г., ако имаме смислено консервативно управление на публичните финанси.

Независимо дали ще се забави влизането или не, в България си върви дебата за това какви ще са ползите и какви ще са вредите. Според Вас ще има ли сигурен положителен ефект от тази стъпка, в какъв момент ще има положителен ефект и дали можем да сме сигурни, че няма да преживеем сериозна валутна нестабилност?

Аз съм убеден, че ще има сериозен положителен ефект и той ще се получи още преди влизането ни, в момента, в който ние сме готови и Европа го обяви, както обяви този юни за Хърватия, че те вече са готови и ще се присъединят следващата година. В момента на това обявяване ще се случат две неща – първо ще намалее рязко разликата в лихвите между българския лев и еврото, които в момента всъщност са сериозни и вървят нагоре в тази потенциална рецесия. Те ще се намалят рязко, а това особено за домакинствата, които в момента главно взимат да кажем лихви по жилища, ще е положително.

И другият голям положителен макроефект, който се губи на повечето хора, е че в момента, за да държим този курс от валутния борд вече толкова години реално в сметка в БНБ стоят много много евро, които стоят там като запас един вид, за да сме сигурни, че можем да удържим този курс. В момента, в който се обяви, че влизаме със сигурност в еврозоната, този огромен ресурс (а той е от порядъка на 10-15 милиарда евро) може да се използва за инвестиции в България – разбира се бавно, смислено, не изведнъж някое правителство да каже „ето сега на нас ни падна“. Но това ще помогне особено за икономиката и за социални нужди. И това ще стане, пак казвам, не дори като сме влезли в еврозоната, а в момента, в който е ясно, че влизането ще стане след 6 или 9 месеца, както обикновено се обявява предварително.


Този резерв разпалва едни определени апетити и не сме сигурни, че те са здравословни. Аз тук ще цитирам едно изказване на проф. Стив Ханке, направено наскоро, че процесът на влизане на България в еврозоната намирисва на измама. Той смята, че ако се присъединим, корупцията ще експлодира.

Права сте, че този огромен резерв, който в момента стои на сметка, не събира лихви, общо взето наистина като запас ще може да се използва от следващите няколко правителства, не от едно, за публични финанси. Те може да са в инфраструктура, в пенсии, във всичките пера, в които обикновено харчи държавата. Но много трябва да се внимава, както Вие споменахте, да не е който е на власт тогава да каже „сега ни е паднало, дайте тия пари да ги изхарчим“ тъкмо защото ще се появи още по-голяма корупция, както споменава проф. Ханке. Второ и също много важно сега – защото инфлацията, която и без това е доста висока, ще стане още по-висока с този тип харчене, така че наистина трябва много внимателно да се погледне. Обикновено в такива случаи се прави фонд. Този фонд се управлява не от това правителство само, а и от някакъв публичен ресурс (в смисъл публична група, която влиза в управлението), за да сме сигурни, че се управлява правилно и добре. Това го направиха Словения, Словакия преди нас, когато влизаха в еврозоната. България също може така да постъпи.

Има и един друг аспект – еврото отслабва в момента. Вероятно отслабва за дълго време, не като краткосрочен ефект. Кой печели и кой губи от това – Европа сякаш е в много неизгодна позиция в момента?

Европа е в много неизгодна позиция, защото както и преди 12 години при предишната финансова криза, ЕЦБ и ЕК се забавиха да действат в сравнение с Щатите. В САЩ Федералният резерв бързо почна да вдига основния лихвен процент още в началото на годината, докато ЕЦБ общо взето се събуди юли-август и почна по-изведнъж да действа малко смущавайки пазарите. Затова се получи този проблем, че еврото изведнъж падна под паритет с долара. Между другото забелязваме и британския паунд колко падна, почти стигна до паритет с долара, така че доларът е силен в момента.

Твърде силен бих казал даже. Просто защото политиките (и паричните, и фискалните) в САЩ вървят напред спрямо Европа. Европа се забави пак, което означава, че за година - година и нещо ще имаме слабо Евро. Кой губи от това – всички европейци, разбира се, но поне за България има един малък плюс, който е, че ние сме малка държава с голям износ, а отслабването на Еврото означава, че в други пазари (не в евро) нашите износители на различни услуги и производства печелят, т.е. са по-конкурентноспособни. Така че поне за следващата година, виждаме го и в цифрите за тази година, нашият износ е рекорден поне за 15 години насам. Това до голяма степен се дължи не на умните политики на правителствата, както обичат обикновено да се хвалят „вижте какъв огромен износ имаме“, а защото еврото е слабо и България се справя добре на пазари с долари.

Вие казахте наистина, че ФЕД реагира по-бързо от ЕЦБ с повишаването на лихвите и като че ли с по-голям интензитет го прави, но дали единствената мярка е това да се повишават лихвите? Как ще се овладее кризата само с тази мярка?

Това е нужна мярка особено след 10-12 години нулеви лихви. Така или иначе трябваше да се случи. Тук по-скоро проблемът е във времето, но то винаги се появява някакъв проблем, в случая съвпадна с енергийната криза. Честно казано никой не очакваше да има война в Украйна или поне малко хора очакваха и като започнаха да се вдигат лихвените проценти в Съединените щати, Европа изчака донякъде смислено заради войната в Украйна, за да няма два удара едновременно върху европейската икономика.

Сега обаче виждаме точно това – и удара на увеличаване на лихвите, и удара, който виждаме в енергийната криза (главно в Европа, по-малко в останалия свят). Друго обаче какво може да се направи – разбира се в САЩ се води активна фискална политика. Правителството се опитва да подпомогне доста активно не само бизнеса като цяло, а и определени сектори. Става въпрос и като кредити в определени сектори за износ – нещо което много активно се прави тази година. Това например в България въобще не се прави – секторна политика няма.

А тя трябва да я има и в енергийните помощи, защото в момента дали произвеждаш тоалетна хартия или произвеждаш технологични продукти за износ, няма разлика – получаваш една и съща енергийна субсидия. Така че трябва да се гледа по производства и в България – нещо за което знам, че служебното правителство започва да се занимава, дано и следващото да се занимава.

Но ако трябва да кажем какво работи в Съединените щати например, то това са тези две неща – централната банка бързо реагира и правителството активно подпомага определени сектори на икономиката с успех. Някой път, разбира се, не могат да определят точно кой сектор ще е най-успешният, но така или иначе има такава политика. Европа тепърва говори за такива мерки.

Все по-настойчиво циркулира идеята за таван на цените. Вие как виждате идеята за подобна мярка – тя не е много дясна?

Не само че не е дясна, но не е и правилна мярка, защото в момента, в който се сложи някакъв таван на определени цени, производителите почват да си измислят начини да казват „това всъщност не е такава стока, а е друга стока, така че този таван не важи за нас“ и освен това излизат навън. Споменахме вече, че България е малко отворена икономика и в момента, в който се сложи някакъв таван на цените, почва да се изнася все повече и повече, от което пък страда българския купувач.

Има по-малко стоки и цената пак се вдига просто защото много разчитаме на внос. Според мен е много лоша политика и не трябва да се взима, макар че напоследък имаме по-леви правителства и този тип политики влязоха в политическия лексикон, а липсваха вече 10 - 15 години. България като цяло беше смислена държава от гледна точка на икономически политики, вече не е така.

И накрая, за да завършим с един личен към Вас въпрос. Ако Ви поканят да консултирате бъдещо правителство на България или да участвате в него, ще се съгласите ли?

Да, разбира се, хубаво е да се помага на правителствата. В икономическата и финансовата политика напоследък има много какво да се помогне – и защото зависим все повече от международните събития, както вече говорихме с Вас, и защото в България се пообъркаха и фискалната политика, и паричната политика спрямо влизането в еврозоната и трябва много сериозно да се подходи и в двете с десни политики. Време е за десни политики в България.
 
 
Специалното VII издание на международния финансов форум NEXT DiFi се проведе в София.
 
Събитието, организирана от b2b Media, обхвана актуални теми свързани с цифровата трансформация, дигиталните финансови инструменти, новите технологии, икономическите промени и съвременните предизвикателства във финансовия сектор. Основен партньор на събитието е Пощенска банка.

Реклама

Още от новини:

  • От 9 януари стартират Годишните награди Employer Branding Awards 2023

    Най-добрите работодатели влизат за шести път в надпревара за Employer Branding AwardsГодишните награди на b2b Media отличават бизнеси и личности за постижения в областта на изграждането и утвърждаването имиджа и популярността на Работодателския бранд...

Коментари

Реклама

Представяме ви:

Още съвети: