Сивата икономика остава едно от основните предизвикателства, коментира генералният мениджър на MasterCard за Балканите в интервю за b2b Media.
Артур Туремка е генерален мениджър на MasterCard за региона на Балканите – за Албания, България, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. Той заема тази длъжност от назначаването му в началото на 2013-та година.
Артур Туремка започва работа в MasterCard през 2010-та година като Account Manager в офиса на компанията във Варшава, Полша. Преди да се присъедини към MasterCard той е работил за развитието на бизнеса за „Дребно банкиране“ на Raiffeisen Bank в Полша. Преди това е работил в областта на маркетинга и PR в Jaguar и Land Rover в Полша.
Той има магистърска степен по маркетинг и мениджмънт от Варшавския университет. Следвал е също така и Бизнес администрация в Университета в Грац в Австрия и в момента завършва докторска дисертация по мениджмънт във Варшавската школа по икономика.
Употребата на мобилни устройства по света нараства. Как влияе на индустрията този феномен?
Цифровизацията е най-голямата промяна в плащанията след въвеждането на картите за разплащания. Като водеща технологична компания, която предлага най-иновативните технологични решения за плащане, за нас този преход представлява страхотна възможност за разработката на нови и по-сигурни решения за плащане и гарантиране на удобството на потребителите във всички канали и устройства. Затова MasterCard осигурява превръщането на всяко мобилно устройство в платежно устройство, чрез което могат да се извършват и приемат плащания.
Има два основни начина да използвате мобилния си апарат при покупка на стоки и услуги – на място, чрез NFC технология за безконтактно плащане, или от разстояние (например, чрез мобилно приложение).
Средно около 73% от потребителите в Германия, Полша, Испания и Великобритания смятат, че мобилния телефон е удобен начин за плащане. Ако хвърлим един поглед на местния пазар, ще видим, че според последното проучване на MasterIndex за 2015г. 66% от картодържателите заявяват, че биха извършвали мобилни плащания, ако им се предостави такава възможност.
За нас е ясно, че предлагането на бързи, удобни и сигурни начини за плащане, които работят в магазините, онлайн или чрез приложенията, ще стане още по-важно в бъдеще. От съществено значение е да достигнеш до потребителите по всяко време, навсякъде и по всякакъв начин. Това е една световна тенденция, която със сигурност ще продължи и в бъдеще.
Кои основни проучвания и тенденции се представят в проучването MasterIndex България 2015?
Проучването MasterIndex се провежда редовно сред представителна група от картодържателите в България и измерва отношението на потребителите към плащанията. Настоящето проучване показва положителни резултати в три основни направления:
Първо, съществува засилен интерес към иновативните начини за плащане на българския пазар – 92% от българските картодържатели биха искали да плащат безконтактно, а 66% от тях заявяват, че биха извършвали мобилни плащания, ако им се предостави такава възможност.
Второ, онлайн плащанията в България напредват наистина бързо – 82% от запитаните твърдят, че извършват онлайн плащания и пазаруват онлайн. Това показва значително увеличение в сравнение с предишните години – 57% през 2014 г. и 37% през 2013 г.
Последно, но не по значение, броят на българите, които пътуват в чужбина поне веднъж годишно, се е увеличил с 21% и е достигнал 51% през 2015 г. Нещо повече, близо 76% от запитаните смятат, че е безопасно да използват картите си в чужбина.
Кои са основните пречки на българския пазар срещу увеличаването на картовите и безконтактни плащания?
Едно от основните предизвикателства е, че плащанията в брой са навсякъде. От друга страна, може да се отбележи едно доста високо ниво на приемане на картовите плащания в търговията на дребно, но не и по отношение на плащането на данъци или сметки, например. Сивата икономика също е едно от основните предизвикателства. България е едни страхотен пазар по отношение на приемането на нови решения. Дори без да споменаваме безконтактното плащане, се вижда, че новите и нестандартни решения се приемат много добре от българите, особено от младите хора. Много е важно да се изгради мнението, че електронните и картовите плащания са практични, тъй като основно те ще се използват в бъдеще.
От 1 юли 2015г. всички новоинсталирани ПОС терминали в България ще предоставят възможност за безконтактни плащания, а до 2018 г. всички ПОС в страната трябва да разполагат с тази услуга. Към момента общо четиринадесет банки, които оперират в България, издават безконтактни карти MasterCard и Maestro. Сред търговците, които си партнират с MasterCard, са водещи петролни компании, вериги супермаркети, ресторанти и т.н.
Крайната ни цел е да улесним навлизането на безконтактното плащане в масова употреба и да го превърнем в стандарт, тъй като по този начин ще покажем големите предимства на технологиите, и за тази цел смятаме до 2020г. да въведем безконтактното плащане като стандарт за европейските търговци.
Какви дейности планирате, за да насърчите този вид плащания в България? Какво сте осъществили досега в тази посока?
Първо, трябва да има сътрудничество между всички партньори – издаващите банки, придобиващите банки, търговците и правителствата. В качеството си на разплащателни системи, те трябва да полагат различни усилия за превръщането на плащанията в брой в електронни. Българският пазар има потенциал за това.
Вярваме, че образованието и осъзнаването на ползите от картите са ключовите фактори в този процес. Безконтактните плащания се развиват с бърза скорост в България и представляват една добра технология, защото са бързи и удобни и за потребителите,и за търговците, освен това са изключително сигурни.
Чудесен пример за това е едно решение, което представихме наскоро в България в сътрудничество с Intercard Finance – мобилни POS терминали, снабдени с предплатени бизнес карти. Засега тази услуга се предлага от таксиметровата компания „Йелоу 333 АД“ и предоставя бързи и сигурни плащания на клиентите. Това е и един прекрасен инструмент за малките и средни предприятия (като таксиметровите компании), който им позволява да приемат плащания и да получат непосредствен достъп до средствата в предплатените си карти.
Друга стъпка в тази посока беше инициативата ни за извършване на мобилни плащания в софийското метро. В продължение на един месец възстановявахме на пътниците от новооткритите спирки на метрото цената на билетите за еднократно пътуване, закупени безконтактно през автоматите, инсталирани от партньорите ни от UniCredit Bulbank. Станахме свидетели на изключително положителна реакция от страна на пътниците и регистрирахме повишение в търсенето на безконтактното приемане за всички спирки от градския транспорт. Пътниците дори изразиха желание да се осигури използването на устройства за безконтактно плащане на самите изходи, което би премахнало нуждата от закупуване на хартиени билети, по подобие на Лондон.
Сигурността е ключов фактор, що се отнася до картовите и онлайн плащания. Бихте ли споделили нещо повече за решенията на MasterCard в тази насока?
Сигурността и безопасността остават от съществено значение и нашата основна цел в MasterCard е да се уверим, че всеки цифров превод е също толкова или дори по-сигурен от плащанията в брой. Токенизацията ни позволява да осигурим най-високото ниво на сигурност в света по отношение на цифровите преводи, като използваме EMV стандарти за сигурност. В MasterCard имаме доказано богат опит в осигуряването на сигурни плащания и в предотвратяването на измами – ние въведохме магнитната лента, холограмата и EMV стандарта. Нашата мрежа проследява преводи по целия свят, като хиляди алгоритми и пресмятания гарантират сигурността на плащанията 24 часа в денонощието.
Въвеждането на EMV чиповете върху картите ни доведе до намаляването на фалшификациите в 80% в Африка, Европа и Канада. Южна Америка напредва бързо в това отношение, а Азиатско-тихоокеанският регион и САЩ също вървят по този път.
Чрез налагането на EMV стандарта, ние работим неуморно в сътрудничество със световната индустрия, за да осигурим защитата на потребителите срещу измами при използването на карти при банкомати, ПОС терминали и посредством всички нови електронни канали.