Логиката зад OXI

OXI беше възможно най-соломоновото решение, както за Гърция, гръцкия народ и избраното от тях правителство на Ципрас, именно заради обявяването му против програмата за "затягане на коланите", така и в името на общоевропейския интерес в дългосрочен план, ако все още вярваме в ценностите на обединена Европа.

Неминуемо ще се разпали отново дебата за бъдещето на ЕС, както и за "Европа на една или на две скорости", и дали трябва слабите халки от "европейската верига" на
"периферията", Югоизточна Европа, да започнат да отпадат една по една, за да се заздрави и остане силен "центъра". Но риторичният и същевременно толкова логичен в същото време въпрос, е, ако "европейският синджир" се разкъса, в международен план ЕС ще продължи ли да бъде или не един от глобалните актьори?!

Това ще бъде в интерес както на Русия, така и на САЩ (независимо от привидната евроатланитечска "солидарност", поради геополитически и геоикономически съображения). Политическите аргументи трябва да изпреварят чисто икономическите, защото тук преди всичко става въпрос за ценности и философия, за евросолидарност, и в крайна сметка за ДЕМОКРАЦИЯ и запазването на Съюза, създаден ефективно да гарантира мира, стабилността и просперитета в Европа. А това може да стане само със запазването на политиката на интегритета, за което се искат нови, млади, смели, честни и принципни лидери иначе чисто концептуално идеята за ЕС бавно, но със сигурност ще започне да се саморазпада и ЕС ще се свие до първоначалното си ядро, превръщащо съюза в чисто икономическа организация, "нов" ЕОВС, включваща само западните партньори.

Така че, по мое скромно мнение, гърците не саботират, напротив дават шанс за предефиниране, при новите условия на века, на идеята за Обединена Европа - има ли я няма ли я и как ще я бъде от тук нататък.... Ако бяха казали "да" на кредиторите и европейските "партньори" това щеше да означава продължаване на статуквото, неолибералния конформизъм, защита на олигархичните интереси и в крайна сметка колабс за Гърция и началото на края на ЕС, такъв, поне такъв, какъвто го знаем днес.

*Мнението на автора е публикувано в профила му в социалната мрежа