От 174 проучени банкови кризи от Pew Research Center в периода 1970-2012 само в седем случаи националните правителства прибягват до замразяване на депозити и/или банкови ваканции.

Повечето от тези случаи са в Латинска Америка: Аржентина (през 1989 и отново през 2001-02), Бразилия (1990), Еквадор (1999), Панама (1988) и Уругвай (2002). В Африка подобен случай има в Чад през 1983. Най-скорошният пример е от Кипър през 2013, като част от спасителното споразумение с ЕС и МВФ, припомнят изследователите.

В миналото банковите ваканции са били обикновено с продължителност от седмица или по-малко. Кипърските банки бяха затворени за две седмици през 2013, а гръцките банки са затворени от 28 юни.

Историята показва, че дори и след като банките отворят врати, ограниченията за достъп до депозитите или трансфер на средства, могат да продължат месеци или дори години.

Икономистите от МВФ установили, че близо една трета от банковите кризи от 1970 са съпроводени и от суверенни дългови кризи (неспособност или нежелание на правителствата да се разплатят с кредиторите си), с валутни кризи (когато националната валута започне бързо да губи стойност) или и двете.

Гръцката банкова криза всъщност започна като дългова през 2009-10, припомнят от Pew. За да се предпази гръцкото правителство от дефолт по огромни банкови заеми, Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд отпуснаха два спасителни заема на обща стойност от над 240 млрд. евро в замяна на серия от мерки за икономии.