„Тук и сега. „Панорама“ и прехода.“

Журналистът Иван Гарелов представи новата си книга, издание на „Жанет-45“. В нея разказва как БНТ от една тоталитарна телевизия успя да се адаптира към новите условия на прохождащата демокрация.

Предлагаме ви откъс от книгата на Иван Гарелов „Тук и сега. „Панорама“ и прехода.“

Аз можех да си говоря каквото искам във вестниците и списанията, но животътни поднася друга реалност. От началото на февруари имахме нов директор – г-н
Огнян Сапарев, известен литератор, мигрирал от СДС към БСП. Не че много ме вълнуваше, но аз се държах лоялно и почтително към началниците, поне до момента, в който се пробваха да се намесват в работата ми.

И до днес се питам откъде намираха куража хора, които нищо не разбираха от телевизия, да идват и да се опитват да командват, макар да ставаха за смях. Те изпълняваха някакви партийни указания и изпадаха в ярост, когато не им се удаваше да ги прокарат. Тогава започваха да обясняват, че телевизията е гнездо на змии и един почтен човек като тях няма място сред тях. С това се оправдаваха, че скоро ще ги изритат.

Огнян Сапарев обаче надмина всичко. Въпреки че според моите разбирания лоялността е валидна и когато се разделиш с някого, не мога да се въздържа и ще разкажа два епизода от шеметния престой на Сапарев в БНТ.

Още в началото на своето царуване той събра програмния съвет и ни представи новия програмен директор. След което му даде думата. Заседанието започна в 15 часа. Новият директор към 18 часа още не беше млъкнал. Започна с изброяването на неговите планове, мина към спомени от студентските си години, после се разплака за нещо си, после се смя за нещо, което само той си знаеше. Сапарев отдавна си беше излязъл. Излязоха и повечето от членовете на съвета. Навън стана тъмно. Стана време за новините. Аз стоях упорито, но накрая не издържах, защото не му виждах края. Отидох при Сапарев в кабинета на Генералния директор.

– Огняне, какъв е този човек? Той не е добре. Ако не го спреш, може да говори
– Да, бе, той наистина не е добре – отвърна ми спокойно Сапарев.
– Откъде го намери, не знаеше ли?
– Не го познавах. Днес го видях за първи път.
– Е, как тогава го назначаваш, без да си го виждал?
– Ами, препоръчаха ми го.

Това е – интелектуалецът Огнян Сапарев в целия му блясък. Во главе с каубойската шапка, която не сваляше от главата си. На другия ден емоционалният директор на програмата изчезна от телевизията.

Но подвизите на Сапарев продължиха. Както можеше да се предвиди, срещу него започнаха брожения, включително и сред ръководството. На поредното заседание дойде и жена му, която седна на един стол зад нас и извади тефтер и няколко цветни молива. Докато Огнян говореше и обсъждахме програмата, жена му нещо пишеше и чертаеше с цветните моливи. Като се изкажеше някой, тя сменяше молива и си отбелязваше в тефтера. Като свърши заседанието, попитах Сапарев протокол ли е водила жена му.

– Не– каза ми той. – Тя е медиум и разбира какво си мислят тези хора за мен, докато се изказват.
– И ти ги вярваш тези работи?
– Разбира се, аз също ги разбирам тези работи. Сега вече ще зная как да постъпвам с всеки един, независимо за какъв ми се представя.
– А какво си отбелязвате с цветните моливи? – попитах жена му.
– Срещу името на всеки слагам цветна точка. Всеки цвят означава в каква степен говорещият е верен на Огнян.