Гледам как по всички канали, новото правителство ни убеждава, пе нямали да пращат войници в Украйна.

Дори Просто Киро се закле от ефира. Но той се закле, че не е канадси гражданин, после че няма да прави кабинет с Бойко...

Изобщо не му се получава с клетвите и обещанията.

Прочети още: Ако искате си заравяйте главата в пясъка, но се подготвьт войски за Украйна

Ето как протече т.нар. дискусионeн форум „Еврозоната и бизнесът – предимства и предизвикателства“, организиран от Съюза за стопанска инициатива (ССИ).

1. Дискусия нямаше. Няколко платени апологети бяха докарани от Хърватия, за да ни убеждават колко им е хубаво на хърватите и колко се радват, че са приели еврото, защото видите ли, вече 4 месеца инфлацията била ниска.

Прочети още: Дискусия за еврото или чиста пропаганда

Когато се опитваме да критикуваме носталгията трябва да внимаваме да не изпаднем в същия тип психологически капани и клишета, които уж се опитваме да атакуваме. Този пост не е конкретно насочен към "Времеубежище" на Господинов, а по-скоро провокиран от разсъжденията в някои ревюта на книгата, на които попаднах.

Има един много прост и директен начин, по който можем да критикуваме носталгията, който може да се окаже и много пошъл и повърхностен. Този начин е да я интерпретираме като психологически феномен породен изцяло от личните емоционални проблеми на тези, които я изпитват. Дядо изпитва носталгия по времето на Тодор Живков, защото тогава е бил млад, пълен с живот и не е трябвало да взима виагра.

Ние пре-измислихме демокрацията: логиката на представителната демокрация е да избереш политически лидери и партии, които да направят законодателно мнозинство в парламента, а то да излъчи изпълнителна власт, ерго правителство. Идеята е именно лидерите на партиите, участвали на изборите, да оглавят кабинета. За тях, Бога ми, са гласували хората!

Всъщност, ние не осъзнаваме, че избираме представители, които избират техни представители във властта. Триумф на споделената безотговорност. За пореден път. Борисов, например, за втори пореден; преди това Трифонов, а сега ДБ с неучастие с министри в предложения проектокабинет на ПП. Смях в залата, господа и другари от всички краища на отечеството!

Добре де, правим евроатлантическо правителство. Без гадовете, с които, така или иначе, не говорим. То какво трябва да свърши? Кои са приоритетите? Ето ги:

1. Изпращаме всичкото си оръжие на Украйна - става ли им по-добре на българите?

2. Забраняваме всяка друга гледна точка за Войната - става ли им по-добре на българите?

3. Приемаме еврото за сметка на лева - става ли им по-добре на българите? /Ама, който твърди, че да, да е готов да влезе в затвора за дълги години при социологическо проучване, не да слушаме глупостите на Харпу с дипломата от ТОХА./

Прочети още: Колко хубаво ще стане с евроатлантическо правителство