Референдумът за еврото е огледало на едно болезнено разминаване в българското общество. Не става въпрос просто за датата на присъединяването към Еврозоната – това е предлог. Става въпрос за правото ни да определяме съдбата си, а „защитниците на демокрацията“ панически се страхуват от този избор.

Защо? Защото референдумът би могъл да разкрие, че техните убеждения не са толкова споделяни, колкото им се иска да вярват. Те виждат България като проект за експериментална лаборатория на либералните си идеали и настояват да бъдат те единствените, които определят посоката. Но демокрацията не е диктатура на „умните и красивите“, а платформа за диалог и гласуване.

Темата заслужава наистина детайлно вглеждане, затова и не бързаме с оповестяването на такива резултати.

Ще се опитам да направя по-цялостно проучване, но през това време много зачестиха питанията към мен, както и публикуването на непредставителни числа, които получават медийна гласност. Затова и на свой ред - и съвсем лично - си позволявам да публикувам експериментални данни, от въпрос, който сложих в един от бързите сондажи на Мяра.

Изумителни наглеци са грантовите соросоиди.

Докато правителството на САЩ наливаше милиарди долари във фалшивите им медии, които бяха чисто и просто най-висока проба розовоболшевишка пропаганда, те ни убеждаваха колко десни са и колко десни трябва да бъдем и ние.

Интересен аспект от политиката на новата американска администрация. Чудех се, защо с тези депортации се търси прекъсване достъпа до евтина работна ръка.

Нима Америка не иска точно да произвежда?

Джей Ди Ванс дава пример с корабостроененто. Докато по време на Втората световна война Щатите са пускали 3 кораба на два дни, сега пускат 5 за година, което е 0.1% от производството в световен мащаб. В същото време Китай за една година е произвел повече кораби отколкото САЩ за последните 80 години.

България и Европа са изправени пред две важни изпитания - прекратяване на кръвопролитието в Украйна и преодоляване на изоставането в сферата на сигурността. Трябва обаче да направим огромно разграничение между тях. На последния Европейски съвет в Брюксел се каза много за превъоръжаване и почти нищо за прекратяване на войната в Украйна, която влече Европа към дъното. Чуха се само приказки за налагане на мир чрез сила, което от позицията на Европа звучи все по-нереалистично.

 Винаги съм настоявал за по-отговорно отношение на Европа и България към сигурността. Не бързам обаче да се присъединявам към фанфарите относно европейския план за превъоръжаване. Вихри се ентусиазъм за 800 млрд. евро за инвестиции в отбраната, но трябва да е ясно, че такива пари няма, а ще се теглят заеми и ще има възможност за отказ от структурни и кохезионни фондове.

Прочети още: Изявление на президента на Република България Румен Радев