Около Нова година станаха три години откакто не сме в България. Сменихме три държави. Никога няма да се нарека емигрант. За този период срещнах ужасно много хора, които пътуват и сменят държавите и работите си, и не считат това за емиграция. Хора, които имат нужда да пътуват, да преживяват нови неща, търсещи хора. Неспокойни души. Спират, когато усетят, когато са убедени, къде точно е тяхното място. Тези мисли ме провокираха да напиша няколко мои си извода - може да са правилни, може и да не са. Някои сигурно са банални, но пак са си мои, лично преживяни.

Прочети още: Светът чака да бъде открит

Ръцете треперят... Ускореният пулс блъска... Студена пот облива тялото... Устните потрепват... Сякаш искат да скрият депресията... Напрегнато и раздразнително отговаряне... Мускулите се свиват в спазми... Очите се стрелкат в различни посоки... Страх се чете в тях... Неясна тревога за бъдещето... Светът е сив и безинтересен...

Прочети още: Клет реформатор в абстиненция за власт

Бях на премиерата на новия български филм „Пеещите обувки“, който получи някаква награда на московския кинофестивал през лятото и ще се пуска по кината през февруари догодина. И ми се струва, че още дълго време ще гледам подозрително на всеки нов български филм. Накратко казано, лентата е един полупровал.

Прочети още: „Пеещите обувки“ и трудното бг кино

Под натиска на "гениални" партийни апаратчици, Корнелия Нинова прави същата грешка като бившия лидер на БСП Сергей Станишев при сформирането на кабинета Орешарски - бърка вот на изборите с партийно-идеологическа подкрепа. Както тогава, така и сега, огромен брой българи гласуваха за (БСП) ген. Радев като личностна и маниерна анти-теза на ГЕРБ. Чист анти-вот.

Прочети още: БСП е в голяма грешка