Евро-манипулации срещу безспорни факти

Да, ограничава политическите крадци да крадат и с краката. Бордът е усмирителна риза за партийни клептомани. И освен това - могат да го махнат с една поправка в закона и да се погрижат за икономическия растеж, какво тук общо има еврото? А ако е толкова важно еврото, защо плюят по борда, който се доказа като успешна гаранция за финансова стабилност?

Прочети още: Насила еврото няма да го направят хубаво в очите на хората

Видяхме го – парламентарният ни театър отново надмина себе си. Искането за провежданото на референдум дали да приемем еврото от 2026, инициатива на президента Румен Радев, беше погребано под претекста за "неконституционност" от председателката Наталия Киселова. И това не е просто процедурен детайл – това е симптом на една системна болест.

Именно този тип "демократично" поведение е причината да се чувстваме все по-отчуждени от политическия процес. Защо? Защото ни казват, че трябва да гласуваме, да участваме, да вярваме в системата – а след това тази система умишлено ни лишава от правото да изразяваме мнението си по ключови въпроси.

Прочети още: Когато "Попадийката" е по-голяма от Библията, демокрацията е илюзия

Виждаме познатата картина: либералната клика отново се опитва да диктува какво можем да мислим и как да възпитаваме децата си. Гневът им срещу изучаването на основни религиозни принципи в училище, аргументирано с "училището не е църква", звучи като отвратителен фарс.

Нека си го кажем: същата тази група безпрекословно пропагандира хомосексуални ценности и ЛГТБ идеологии в образователната система. Но когато става въпрос за християнството или исляма, изведнъж се появяват страхове от "религиозен догматизъм" и "нарушение на светския характер" на училището.

Референдумът за еврото е огледало на едно болезнено разминаване в българското общество. Не става въпрос просто за датата на присъединяването към Еврозоната – това е предлог. Става въпрос за правото ни да определяме съдбата си, а „защитниците на демокрацията“ панически се страхуват от този избор.

Защо? Защото референдумът би могъл да разкрие, че техните убеждения не са толкова споделяни, колкото им се иска да вярват. Те виждат България като проект за експериментална лаборатория на либералните си идеали и настояват да бъдат те единствените, които определят посоката. Но демокрацията не е диктатура на „умните и красивите“, а платформа за диалог и гласуване.

Темата заслужава наистина детайлно вглеждане, затова и не бързаме с оповестяването на такива резултати.

Ще се опитам да направя по-цялостно проучване, но през това време много зачестиха питанията към мен, както и публикуването на непредставителни числа, които получават медийна гласност. Затова и на свой ред - и съвсем лично - си позволявам да публикувам експериментални данни, от въпрос, който сложих в един от бързите сондажи на Мяра.